ЕЛЕГИЯ                                            

На любовта ръждата само остана между нас                                                                                 

и на въздишките лъжата веч почувствах аз.                                                                              

Грозд увиснал есента доказа                                                                                                         

и бръчки по челото старостта показа.                                                                                           

Увяхнал поглед и въздишки тежки от внезапен дъжд.                                                               

Ах, тез болежки вдън душата моя!                                                                                               

Аз вече знам едно - остава път единствен...                                                                          

към ПОКОЯ.