Кажи ми, кажи,
бедни народе,
защо се сам в робска
люлка люлееш.
Пенсия ли имаш
или заплата.
С хляба едничък
само живееш.
Млади се палят,
старци се бесят,
плачат децата.
А правителствата твои
трупат парата.
Где е на Левски
гласът бунтовен.
Знамето где е
на Караджата.
Стига си мълчал,
робски народе.
Скачай де си спасиш
поне душата.
© Лиляна Стаматова Все права защищены