Елегия

7 июн. 2007 г., 13:09

Поэзия

704 0 1

Падаща светлина
в замъгленото минало.
Убиваща тишина
в сърцето изстинало.
Капка по капка
се стичат сълзите
и мъката сладка
изпълва очите.
Сама в тъмнината
се свличам на пода,
че е празна душата,
че нямам опора.
Викам без глас -
знам, никой не чува,
потъвам в захлас -
любов се не купува.
Отивай, върви си,
сега и аз си отивам,
че от както със мен си,
всеки ден аз умирам!!!

Елегия

Свързани произведения

Комментарии

Предложения