Елегия за невъзможното завръщане
Аз много пъти исках да се върна
във онова благословено село –
пак там, където някога си тръгнах
с мечти в торбичка и „звезда на че́ло“...
Когато нощем гледах към звездите
и сам броях езбройните кервани –
повтарях си легенди за Душите
на хора тука някога живяли...
И в цялото вълшебство на Безкрая,
във тайнството на цялата Вселена –
загледан в тях не спирах да мечтая ...