Сладка любов и малко горчива,
бавно на глътки от нея отпивам,
удря в сърцето, стомаха ми свива,
уж е лекарство, а ме убива.
Камъни остри в душата ми мята,
а на гърба ми растат си крилата.
Знам, че ще скоча, това го умея,
докато падам, за миг ще живея.
© Георги Стоянов Все права защищены
Поздрави, Георги!