31 авг. 2007 г., 19:59

Емен 

  Поэзия
720 0 22
Във вените ми пари дива кръв.
А конят няма ни юзда, ни стреме.
Издига се пред погледа ми връх.
Издигат се каньоните на Емен.
Дочувам звук от крясък на вода
и песен на земя, която ражда.
А водопадът в тежката си длан
помита спомена за дълга жажда.
След ехо от пламтящ планински вик
се вее лудо гривата на коня.
Орлица над гнездото си кръжи.
И ни следи със зоркия си поглед.
Звукът на кипналата, млада кръв
в звука на гръм от водопад се влива.
Величествено сини от върха,
талазите развяват бели гриви.
Благословена, земна красота!
И дързост, пред която се смирявам.
Отблясък от божествена искра.
Докосване до спомена за рая.

© Бистра Малинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??