Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
28 нояб. 2014 г., 13:40

Eмигрант 

  Поэзия
341 0 2

Момчето ми само

по света се скита,

за къшей хляб -

чужди хора пита.

Дипломата -

у дома ненужна си

стои на рафта...!

Молбата ми към бог -

да се върне живо, здраво!

Мост въздушен, скайп свързва

две души, обречени на клада.

Загърбило мечти,

загърнато с небесно одеало,

което стига  чак до родната му къща,

броди с  неспокоен дух в нощ прозрачна.

За близки хора се тревожи, пита здрача.

Завои в живота много,

зависи колко са опасни!

Завръщането - изход,

за нас е облекчение,

за него - отчаяние!

Защо в България за моя син

щастие все няма?

 

 

 

 

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря!Дано да се върнат децата ни у дома!Не сме ги раждали да скитат немили-недраги!
  • Скъпо момиче, добър вечер! Сигурна съм, че ти е много тежко, но и тези, които са тук не им е леко. Безотговорни хора обрекоха целия ни народ на страдание. Не проклинам, защото знам, че има Кой да отмъсти за страданията на децата ни. Нищо че не вярват в Него.
    Стихотворението ти е много актуално, истинско и препълнено с болка.
    Търпение, няма да изчезне България и децата ни ще тръгнат по светла улица! Поздрав! Стискам силно ръката ти!
Предложения
: ??:??