С лъкатушещи крачки пристъпва,
позалитва след ром или два,
под чуждите стряхи се скрива,
пред телевизора кълне някой роден съдия.
Сутрин работи от рано,
под чуждия изгрев дори.
И пак товари същото рамо,
макар и пак да боли.
Срича латинските думи,
кълне непонятна брътвеж,
мечта са дори тестените листове
с втасалия млечен пълнеж. ...