17 нояб. 2014 г., 18:01

Енигма 

  Поэзия
922 0 2
Понякога ми липсваш.
До изтръпване.
Като магнит ме привличаш.
И ето спомени прииждат...
И пак те имам.
Само мой си.
Във сърцето си...
Пожелавам те...
едва изречено.
Заспивам с мисълта за устните ти...
непочувствани.
Искам те завинаги... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислава Николова Все права защищены

Предложения
: ??:??