Издайна мисъл тихичко пробяга,
звезда подплаши и се притаи...
Дали нощта угасна, че веднага
Луната зад прозореца се скри?
На бягство някак, много заприлича!
Небето се изпълни със вълнѝ.
Надеждата за мене пак наднича.
Навън започна тихо да вали.
А мисълта се върна неизбежно!
Донесе малко пламъче за мен.
Помислих си, че в този миг на нежност,
душата ми попадна тук във плен. ...