Еньовденска мистерия

10 мая 2024 г., 14:39

Поэзия

239 0 2

Сред билките, сред шепота, сред здрача
очаквам Еньовден в нескрит покой.
Най-бялата бреза кове кълвачът:
"Отново твой е той, отново твой..."

Издигат се сред светли звездопади
уханните, притихнали липи.
Надявам се, че пак кръвта ми млада
във самодивска доба ще кипи.

Танцувайки по нощните поляни,
магии ще забърквам с ясен глас.
"Дано и в бъдещето да останат
след нас екстаз, любов и буйна страст."

Припявам и съзнавам, че съм ничия

и нечия съм – вкупом с нрава див.

Обръгнала към чужди безразличия,

усещам, че животът е красив

сред билките и шепота, и здрача,

на Еньовден в могъщия покой.

Най-бялата бреза кове кълвачът

и зная: той наистина е мой!

Еньовденска мистерия

Свързани произведения

Комментарии

Предложения