II
И за капак да си отворя
устата за последен път,
като врата който никой не затваря,
акълът в частност в мене пък е кът.
На простотията самият аз съм цар,
на всичко туй съм пълен господар
и както някой злъчен, гнусен сноб
та чак до тъмния ви влажен гроб.
О, слушайте ме, вий, души онеправдани,
от думите ми вече сте призвани.
Затуй че простий, тъп галфон, ...