17 дек. 2016 г., 01:38

Епистемология на дървения философ 

  Поэзия » Другая
421 0 1
II
И за капак да си отворя
устата за последен път,
като врата който никой не затваря,
акълът в частност в мене пък е кът.
На простотията самият аз съм цар,
на всичко туй съм пълен господар
и както някой злъчен, гнусен сноб
та чак до тъмния ви влажен гроб.
О, слушайте ме, вий, души онеправдани,
от думите ми вече сте призвани.
Затуй че простий, тъп галфон, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Joakim from the grave Все права защищены

Предложения
: ??:??