Еретично

5 янв. 2021 г., 08:20

Поэзия » Любовная

822 0 2

Пред иконата – сляпа за тихата радост,

със сълзи гася нестинарска жарава.

В свещника празен подклаждам вината си,

Смирено Анатема чакам от Господа.

Далече си, Господи мой сатанински.

Не само на сън, и наяве яви ми се!

Жив и реален бъди за очите ми,

за ръцете ми – грубо издялан.

Без следа от безупречност искам те тук,

не студен и разкаян, а топъл и луд!

Не искам смирено да сключвам ръце

пред изпито от святост и горест лице.

С тях да галя желая непокорна глава

и не грях, а гордост да бъде това...

Догаря кандилото, синкав деспот.

За да е светло, долей му живот!

Мълчиш ти иконо-бездушно творение.

Религия страшна била любовта...

Ако те отлъчат,минаваш в забвение,

с догарящ светлик пред закрити врата.

Произведение участвует в конкурсе:

СилваМарцианска (Силва Михалева)

2021-01-06T09:52:17+02:00

Pastirkanasvetulki,благодаря!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2021-01-05T14:07:21+02:00

" Догаря кандилото, синкав деспот.
За да е светло, долей му живот!"

Силно! Поздравявам те!😃