В мрака очите ни търсят пресечната точка на близостта…
А устните ми проправят огнена пътека по твоите сетива…
Препускат пръстите ни – ту нежно, ту малко грубовато…
Цялото ти величие изпълва пространството и дълбините ми…
О, Боже, ти си Дяволът!...
© Павлина Петрова
© Павлина Петрова Все права защищены
За всеки е различно, Веси. И поезията е превод от език, на който никой не говори... а просто чувства...