И още дълго ще ме топлят
на нощната ни дълга страст целувките,
които се четат по устните
и в гънките на дрехите -
разхвърлян грях по пода.
Безумие от погледи,
които дишат с тръпка,
неписана мелодия,
открила се в тела -
от флейта, с огън от любов
и нежна, тъжна арфа -
вълшебството на сливането
пророкували.
Пресъхнали от жажда устни,
с последни сили се отпиват.
Ръце, които палят, се намират.
От допира си стенат
еротични мисли
и не разбират накъде отиват
в мига на своето издигане.
В легло от тази нощ
размерено потръпва сън -
едно и също в двама
е останало за утро -
след събуждане от разказ
за реален див екстаз от чувства
от съновидяното...
© Калина Костова Все права защищены