Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
4 янв. 2007 г., 13:27

EСЕН  

  Поэзия
520 0 9
Повея вятър, падат листи.
Приижда есен златокоса,
а лятото си тръгва. Нека си отива...
Сеячът семената ще посее!
Вятърът до късно ще се скита,
навярно молитвени ще бъдат думите,
които ще прошепне на полето!
Дъждът след него с песенните капки,
зърната ще приспи в земята!
Слана ще заслани тревите и цветята...
Ще гледам сивото небе,
но няма да се моля времето да спре!
......................................
На скута ми едно листо,
ще кацне, като птиче
усмихнато във жълто...
Ще бъдат есенните листопади,
и тъжни...и красиви!
Ще тръгнат птиците нанякъде,
събрани на ята в небето...
А на дланта ми, птица ще се сгуши!
За нея ще измоля...да остане!
Душата ми подслон,сърцето ми храна...
Ще бъде есен! Знам...
но приютена от обичта ми,
ще пее птицата на моята длан!
И аз ще пея! Със песента си,
на всички птици ще раздам
по малко топлина...
Тогава нека бъде зима!
Ще бъде бяла и щастлива!

© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??