Есен
Ошмули вятърът листата...
И тиха есен заваля.
Разрови Шаро по земята
килимчето от пъстрота.
Завря муцунка в пъстротата
и с лай подгони я на юг;
търкулна се насам-нататък
и с смях се върна тук.
Поспря до моето коляно,
опашка хитро завъртя
и от очите му засмени,
почувствах жива есента.
© Надежда Маринова Все права защищены