24 окт. 2005 г., 10:52

Есен 

  Поэзия
972 0 13

 

От севера полека, лека
се спусна тихо есента,
обагри във пастел пътеките,
във всяко дворче се поспря.

Нашари листите във жълто,
а другаде обрули клони,
във вечерите с хлад нахълта
листата по паважа гони...

Наниза жиците с мъниста
и песен птича във небето,
синигерчето прелетя да чисти
и ширна се във плод полето.

Закътах мъката дълбоко
по веселите летни дни,
по тучните ливади и високи,
в мъгла обвити диви планини...

Небето оплоди се с птици.
Поел хилядолетни бъднини,
засвири вятърът във жиците
сред пусти хълмове и рътлини.

Селата сгушиха се. Хлопнаха вратите,
и дворчета изпълниха се с шум.
В очакване на пролетни разцвети
капчукът тихичко ромоли си навън!

© ШЕМЕТ Тарантупски Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??