24 окт. 2009 г., 23:39
Страст ли е тоз летен вей,
огън сред безбрежни океани,
идва с трясък, гръм - бесней
и туй е мойта душа!!!
А сърцето се от огън запали,
свети от гръдта на небесата,
грее кат звезда сред тишината.
Че туй е мойта младост,
насред на мъките в полята.
Ала красотата грее, целува земята,
та тогаз искри и листецът, и тревата.
И е въздухът по пътя засмен, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация