22 сент. 2021 г., 17:42

Есен № 5 

  Поэзия » Пейзажная
248 0 0

Есен № 5

 

Хубавото време вече

свършва, вият ветрове́ –

страховито отдалече

като диви зверове́...

 

В парка пейките пустеят

капят жълтите листа –

време е да проумея,

че дошла е Есента...

 

Може би е подранила,

може би пък не съвсем

и надявам се е скрила

малко топлинка за мен...

 

Може южен да задуха

вятър топъл изведнъж

и след лятната засу́ха

с лек да ме поръси с дъжд...

 

Може лято сиромашко

тука да се настани,

просто със една опашка

от невѐроятни дни...

 

И дори когато още

от мечти не ми се спи,

мога да се скитам нощем,

ѝли да броя звезди

 

и на Моето момиче,

в ретро-романтичен стил,

пак звездите да наричам

дето съм му подарил!...

 

22.09.2021.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??