Листи се пилеят, като звън
на кристали вдигнали наздравици.
Хризантемите разцъфнали навън
ми напомнят за какви ли не небивалици...
Че съм аз принцесата в ноща
на пустинен рицар във съня му.
Или колко липси с него ме събра,
щом осъмнала съм аз на рамото му.
И след онзи катастрофен ден
на раздяла, сълзи и на горест.
Нивга във любов не се заклех.
Ничия съм, Или своя си до кост. ...