7 сент. 2017 г., 23:43

Есен е 

  Поэзия » Другая
5.0 / 2
883 2 1
Листи се пилеят, като звън
на кристали вдигнали наздравици.
Хризантемите разцъфнали навън
ми напомнят за какви ли не небивалици...
Че съм аз принцесата в ноща
на пустинен рицар във съня му.
Или колко липси с него ме събра,
щом осъмнала съм аз на рамото му.
И след онзи катастрофен ден
на раздяла, сълзи и на горест.
Нивга във любов не се заклех.
Ничия съм, Или своя си до кост. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Предложения
  • Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...
  • Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...
  • Не знали, что им завтра умирать. Не знали, что их кончилась дорога. Что будут в землю-матушку лежать...

Ещё произведения »