Есен е
Есен е, а аз съм жътвена
и жъна от дървото на
живота си,
мълчание и тишина - са ми присъщи,
и белите кичури - от
спокойствие!
Любовта идваше на крачки,
посядаше под моето дърво,
после махаше ми на
здрачаване -
и вземаше нощта на колело.
Хаоса на младостта
разтребих
от илюзии и не узрели
сладострастия,
есента ми в мислите
ми буди - гради свое
щастие!
Истини като острие
на сърп
срязаха поверия и
предателства,
сега съм жътвена -
по есента вървя
и стъпям на дълбоко.
Златолика - жена от лято
преминала толкова
катарзиси!
© Елеонора Крушева Все права защищены