Есен гроздозрейна...
(експромт)
Есен моя, есен!...
Есен гроздозрейна -
ти ли се усмихна,
слънчоглед ли грейна!...
Вятър от гората ли -
с лятната засу́ха -
слязал из полята
цяла нощ ще духа!...
Облак ли суетно
чак от хоризонта,
мъкне се в небето -
за да ми напомня,
че мъглите също
с дъжд и с много влага
в Есента се връщат...
И не се отлага!...
Есен пъстродре́ха,
Есен златоко́са:
пак като уте́ха –
ще́ ли дойдеш боса?...
...Аз ще те посрещна
радостно по пътя:
хладна и гореща –
те очаквам Скъпа!...
05.09.2019.
© Коста Качев Все права защищены