severianin (Валентин Чернев)
417 677
26 сент. 2012 г., 11:01

Есен през септември 

  Поэзия
872 0 9

 

ЕСЕН ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ

 

Как е слязло небето тъй ниско

над току що ораните ниви? –

бих разбутал с глава, ако исках,

парцаливите облаци сиви,

 

дето чешат кореми о драките

и се спъват изтежко в могилите.

Дъжд ли има недоизплакан

тази есен, така подранила,

 

в календара ли нещо е сбъркано,

аз ли нещо не съм забелязал?..

Хоризонтът със лакти протъркани

над перчема ми просто е слязъл.

 

На тревите зелената пяна

- жива вчера – лежи осланена,

и е черна и мъртва поляната,

и дърветата са простудени...

 

И развява на ореха в клоните

вятър синятя облачна вълна.

И от рая на август прогонена,

и душата ми с есен е пълна.

 

© Валентин Чернев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??