14 июл. 2022 г., 10:09

Есен в душата 

  Поэзия
448 1 3
Лято е вън, но в душата е есен.
Светът се върти наобратно.
Годините, вплетени в делнична песен,
изнизват се тъй безвъзвратно.
На двора самотен, пред старата къща,
всяка тревичка е спомен.
Мигом нахлува и цял ме обгръща,
във себе си скитам бездомен.
Навътре в гората, по тесни пътеки,
често се губим в безкрая.
Намираме себе си и някак по-леко
се диша с частица от Рая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Все права защищены

Предложения
: ??:??