Тъжна била есента,
Мрачна и самотна дори,
Но погледнеш ли отвъд това,
Ще видиш как от красота гори..
Ще познаеш есента и в погледа ми,
Цвят на тъга и вътре си ти..
Мрачен поглед с искрици-сълзи,
Вятъра брули наште души..
Питам го все "къде ли си"?
Съдбата наша пътя ни раздели.
Зная,че есен съм аз, а лято си ти..
Знай, душите дори да се любят, ...