5 февр. 2020 г., 09:42

Есен, зима 

  Поэзия
847 2 0

Вятърът свири на тънката струна.
Дреме морето, в парцали увито.
Чайки под лодките спят непробудно,
раци по черните пясъци скитат.


Счупен е фарът, не сочи надежда.
Дави се пристанът в бездната ледна.
Път предрешен, като възел на прежда –
есен орисана, зима последна.

© Cucurbita Maxima Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??