23 окт. 2012 г., 11:19

Есенен ден 

  Поэзия » Философская
347 0 1

Заудря барабаните в стъклата
и тази  сутрин есента...
Зад влажните решетки на мъглата
стоим залостени в града.

А тежкото олово на небето
се срина низко във калта,
тъжим за слънцето и светлината.
Мълчат и птичите ята!

И Витоша  наднича над полите,
със бели от снега чела...
Изплакахме си сълзите и дните,
попарени от есенна слана...

Сред хората, облечени в кожуси,
и аз се нося уморен,
и гоня есенните автобуси,
които са изпратени за мен!

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??