Привлича есенната гравитация
в празнуваща невидима спирала
и капките по жиците накацали
копнежът връщат ми в искрящо бяло.
Вали си – неочаквано говорене
на думи позабравени, далечни
и пълни се сърцето чак догоре
с дъждовната и съкровена вечност.
Дъждът не позволява имитация,
животът се разлива – свеж, естествен,
блести, попил от новата си грация,
поръсен от дъжда, разнежен кестен.
© Милена Френкева Все права защищены