Есенен дъжд

19 февр. 2008 г., 22:51

Поэзия

468 0 2

Жълтее на двора старата дюля
и ронят се лист подир лист.
Студеният вятър ги яростно брули,
отнася из въздуха чист.

Небето е мрачно, надвиснало ниско,
а вятърът вече спря да шуми,
но ето, че нещо започва да плиска -
дъжд есенен тихо ръми.

От моята стряха навън аз видях
дъждецът как гони едни минувачи.
За миг те се спират под моята стряха
и още по-силно започват да крачат.

Есенен дъжд

Свързани произведения

Комментарии

Предложения