Ще ни застигне утрото... като светкавица,
и ще забравим, че издишвахме любов,
макар и в сънища,
че твоя дъх и моя бяха пътища,
отвеждащи към другите реалности,
където розите цъфтят,
но не със спомени... а със душата си.
Не исках да те имам... исках само
да разцъфна като песен в твойте устни
и да ме изпeeш... а после да отминеш,
както лятото съблича старостта си
и покрива с нея идващата есен. ...