Не мога да моля небето отново за тебе,
невдишани чувства в две празни очи
се молят за въздух на слънцето ледено
и с болна усмивка се гушкат в лъжи...
Във есенен транс не догарят желания,
светулки мъждукат в пейзажа загадъчно
и тихо просъскват безцветни стенания
на лято горещо със край недостатъчен...
И в тази накриво усмихната приказка
жадуваш да светиш, а без небе не е лесно...
Угасваш без дири в деряща безсмислица
и цяла безцелно превръщаш се в èсени.