16 нояб. 2017 г., 22:34  

Есенин 

  Поэзия » Оды и поэмы
589 0 3

ЕСЕНИН

 

I

Сребърнобледа прекрасна украса

и срамежливо-засмяна луна;

разумът от алкохола е втасал;

от алкохол... и от скръб по жена.

 

II

Свойта родина залюбил от рано,

любил я, както се люби жена,

любил я, колкото вино, разляно

в тиха, задрямала в нощ механа.

 

III

Имал си майка на село едничка,

тя го очаквала в студ и тъма;

той ѝ разказвал за себе си всичко

в своите тъжни, но нежни писма.

 

IV

Виждал и в клена, и в горския храст

тъжна и тежка човешка съдба;

влагал в словата си цялата страст,

за да опише едничка върба.

 

***

 

Отмина сребърната есен,

настана зима руска, зла,

поет велик виси обесен,

забулен в кървава мъгла!…

© Раммадан Л.К. Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??