Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
9 нояб. 2012 г., 23:11

Есенна 

  Поэзия
534 0 4

Не ме поиска есенна и разпиляна

с пастелите на  нашите романси.

Не ме докосна с длан дъждовна,

и  запотекох в ръбове от  липси.

 

Не ме целуна  с вятъра, да ме посееш

на устните си - нежно цвете.

Тъй дълго чаках те, да ме потърсиш,

че разпилях се в есеността си вече...

 

И затъках от спомени постеля,

в която лягам лиха от безбрежност.

Тъгувам ли? О, не! Тъгата ми отлитна

със птиците на юг в далечност.

 

Запазих в мислите си аромат на люляк,

жасмин и синя теменуга.

Под лакет нося спомен дъхав 

и ситня още в нашата пътека.

 

 

 

 

 

 

© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • http://www.youtube.com/watch?v=AVgTjVjwIHQ
  • Благодаря!
    Под лакет или лакът - още се чудя коя е правилната дума, но нося торбичка от спомени, а тези които ме познават знаят как ситня - малки и бързи стъпки
  • Хубаво е много!
  • Явно все по-малко се чете тук, защото това интересно стихотворение ( с малки интересни "произволности" като "запотекох", "есеността" - мисля нелошо попадение, "далечност", и позабравения глагол "ситня" е останало некоментирано. И освен това последният куплет е много красиво написан - предизвиква картина в съзнанието, която плаче за художник.
Предложения
: ??:??