12 апр. 2009 г., 20:33

Есенна обич 

  Поэзия
941 0 22

 

Толкова трудна е тази есенна обич,

когато снегът дошъл е пред прага.

Всяко късно есенно цвете е горест

и тъга, която тихо в очите пробягва.

 

Пожълтялата шума бавно повяхва,

остарява със всяка пейка във парка.

В циганско слънце когато повярваш,

всеки негов лъч е надежда за малко.

 

Толкова трудна е тази есенна обич,

когато изцежда дъжда във улуците.

Всичко, което във нея си вложил,

е един последен полет на птицата.

 

Небето тогава колко много очаква,

да го погалят с разперени, бели крила.

Повярваш ли последно в неугасване,

много дълго в теб ще изгаря свещта.

 

Толкова трудна е тази есенна обич,

когато вятърът е единствена прошка.

Това, което в края трябва да можеш -

завинаги в сърцето си да я залостиш.

© Ани Монева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??