ЕСЕННА ПЕСЕН
Такава тиха есен!
А през мене
прелитат мълнии,
препускат урагани...
Очите се затварят
уморени,
душата ближе
пресните си рани.
Такава топла есен!
А сърцето,
сковано в студ,
неистово трепери...
И дяволската
ледена вендета
към мислите ми
бясно се катери.
Такава кратка есен!
А безкрайни
се нижат дни и нощи –
с плач и песен...
Земята ни открива
свойте тайни...
едва, когато
дойде наш`та есен...
© Теменужка Маринова Все права защищены
С обич те прегръщам!