vega666 (Младен Мисана)
1712 14487
6 июл. 2014 г., 09:57  

Есенна соната 

  Поэзия
1068 5 21

                               

Вътре в себе си аз се обричам
на последното лято отминало -
очертават краката ми боси
две подкови от пясък за символи.

И наднича главата през Рамото
на септември стопил се от чакане,
тънка струя изтича през пръстите -
отпечатват змия ходилата ми.

Обкръжават с послания листите -
ято жълти танцьори в пространството,
върху тях са записани стихове
декламирани само от вятъра.

Аз се спъвам във нещо невидимо,
изпод крехката шума забравено
от ръцете на близкото минало,
за да няма инерция тялото...

И душата да няма инерция
във октомври протяжен от лутане.
През тунели - полегнали кладенци,
там - на Дъното, да намери Изгубеното...

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Обкръжават с послания листите -
    ято жълти танцьори в пространството,
    върху тях са записани стихове
    декламирани само от вятъра."
  • Благодаря ти за интересния музикален поздрав, Ева, а също и за коментара! Трогнат съм. Това стихотворение съм го написал през далечната 1991г. Сега пиша доста по-различно. Не зная за радост ли е това.
  • Много интересна чувственост...!!!
    https://www.youtube.com/watch?v=0OG0yEvZ36k
  • Благодаря, Кръстина! Хубавите ти думи стоплиха премръзналото ми сърце.

    Сърдечен поздрав!: Мисана
  • Много красиво сътворен стих,
    оригинални метафори, мъдро
    послание! ПОЗДРАВИ!
  • Благодаря ти, Райна! Трогнат съм от вниманието ти и от толкова хубавите ти думи.

    Сърдечен поздрав,

    Искрено твой: Младен Мисана


    Мерси, Радост! Направи тази поетична връзка с Евридика и тунелите. Изненадващо виждане. Очарован съм.

    Сърдечен поздрав,

    Искрено твой: Младен Мисана
  • всеки Орфей за своята Евридика мисли, но няма как да я върне по тунелите...искрено, минорно стихотворение, с много находки.
  • Благодаря ти, Алина!

    Приеми сърдечен поздрав от мен и пожелание за една седмица с много попътен вятър!
  • Трогателно, въздействащо посвещение...Поздравления!!!
  • Благодаря ти, Елица! Почувствала си изключително точно заложеното в този стих. Изумен съм. За съжаление в живота любовта е по-силна изразена на белия лист, отколкото като конкретна реалност. Много пъти съм се питал защо се получава така. Но и досега нямам удовлетворителен отговор. Може би имаме заложен страх от истинската любов и тя е трудно поносима за нас. И тук, колкото и да ми е неприятна констатацията, мисля, че казаното засяга в по-голяма степен нежния пол.

    Приятна вечер и нова седмица!: Мисана
  • Тази лирична изповед те грабва и понася като тиха река -
    с дълбочината на чувството и с една конкретно-сетивна метафорична образност, най-ярка в редовете:

    "две подкови от пясък,
    отпечатват змия ходилата ми,
    листите - ято жълти танцьори в пространството,
    тунели, полегнали кладенци"

    Нещо свидно от близкото минало спъва душата и тялото, за да ги предпази от инерцията на забравата.

    Тази уникална мисъл е идеята на творбата и постига внушението, че може да има стойностни и вечни неша в един човешки живот.

    Поздравления, Поете!
  • Благодаря за тези хубави думи, Ивелина! Трогнат съм дълбоко.

    Радост и лекота ти желая през новата седмица!
  • Стихове, които само вятърът декламира..Все едно ги чух!
    Умееш да създаваш размисли и настроения в читателя!
    Много ми хареса, Младене!
  • Мерси от сърце, Никола, Елена и Кети! Трогнат съм дълбоко от вниманието ви.
    /Специално за Кети. Не смятам, че съм висока летва. Опитвам се само да изразя душата си с подръчните поетични средства. Радвам се, когато успявам, но радостта е човешко чувство. Още един път ти благодаря, Кети, за толкова силните думи, но не мисля, че ги заслужавам./

    Скъпи приятели, желая ви щастлива седмица в смисъла, в който всеки един от вас разбира понятието щастие!
  • Висока летва си, Младене, не се осмелявам да те коментирам! Само аплодирам!
  • Благодаря ти ,много ми хареса !Докосна ме !
  • Страхотно посвещение,мисана! Успеха е очевиден!Написано зящно и лирич-
    но!Поздрави от сърце!
  • Благодаря ви много: Дочка, Санвали, Таня, Анна, Рада и Сеси, за прочита и ценните ви коментари /на теб, Рада, дължа допълнителна благодарност за направената критична бележка/!

    Желая ви щастлива и творчески вдъхновена седмица!

    Искрено ваш: Мисана
  • Хубаво внушение и послание носи стихът ти! Поздрави!
  • "През тунели - полегнали кладенци,
    там - на Дъното, да намери Изгубеното..."

    За мен това е поантата на стиха.
    Минаваме през тъмни тунели в Търсенето, докато намерим Изгубеното...

    Поздрави, Младен!

    Вдъхновена седмица!
  • "И наднича главата през Рамото
    на септември стопил се от чакане,
    тънка струя изтича през пръстите -
    отпечатват змия ходилата ми."

    Чувство с есен в сърцето,а още е лято.
    (И септември изглежда далечен).
    Но разперил е юли чадър от очакване.
    Песъчинки и вятър в септемри се срещат...

    Благодаря за внушеното чувство.Прекрасен си!
Предложения
: ??:??