Есенна умора

1 дек. 2022 г., 18:23

Поэзия » Любовная

368 0 2

ЕСЕННА УМОРА

През седем лавандулови полета
премина лятото и не понечи
да спре, когато биха дъждовете
или когато жарко слънце пече.

Разгърден, юли с шапката си бяла
потъна сред талазите лилави,
и се изви – един самотен гларус –
и взе над кея пуст да се снишава.

И с тихи стъпки, сякаш на лисица,
помела с опашле листа и тръни,
изнизаха се в пъстра върволица
куплетите ми – нежни и безсънни.

Нахлува в мене ноемврийска хала
и стиска всичко с длани мразовити.
Ела при мен – да те прегърна в шала.
И ти дано затвориш ми очите.

Есенна умора

Свързани произведения

Комментарии

Предложения