/по Сергей Царьков /
Тази нощ отново се скитах до трети петли.
Ходих по сънища, ходих по тихите улици.
Падаха листи. Нещо умираше. Нещо боли.
Мислех за теб... и отново калем и приумици.
"Света Троица" камбанно разгони съня ми.
Чувала ли си, мила, камбани как плачат?!
Предвестници на изгрева и на деня ми,
подплашени гларуси стреснато грачеха.
Леко проскърца вратата. Иконите замълчаха.
Притихнала влезе, пред лика на Светлия мъж
и сякаш тогава с теб ни венчаха ...