Загиват оределите мечти
на всяка нота есен неизменна.
А ние разпокъсано мълчим
в акордите на грапава надменност.
Защото в есента на цигуларя
душата му без вяра - не скърби.
Защото, ако с теб изгарям,
и двамата еднакво не горим.
© Геновева Христова Все права защищены