В утрото събрах листа
под надвисналите клони.
С багрите на есента
от дърветата се ронят.
И с различни цветове
сякаш шарки на килими
нарисували са те.
Как човек през тях да мине?
Двойка влюбена върви,
във очите си надничат,
а килимът промълви:
„Важно е, че се обичат!“
© Ани Иванова Все права защищены