Есенни мотиви
Есен. След лятната буря
идват дълги тихи часове...
топло... слънцето прежуря,
но някаква обреченост зове.
Осъдени на срещи и раздели,
като птиците отлитащи от тук,
към непостижимите предели
ние вечно търсим своя юг.
Тежи ни невидимо наследство
от несподелени ласки и вини,
камбана от далечното ни детство,
не спира тревожно да звъни.
Над самотния сега чертог
на отминалото жарко лято
ще бди с надежда само Бог...
до първото завърнало се ято.
© Запрян Колев Все права защищены