Изгуби се от погледа ми планината...
И лепкавата влага ме гнети!
Настройвам струните си на душата -
там мъката във мен се настани.
Напълни се небето със олово,
отгоре ни притисна с похлупак...
Строши крилата си, крилатото ми слово,
безволието в мен надигна крак!
Броя аз локвите сега в асфалта
и кривна ли нагазвам бързо в кал...
Мечтая си за оня Юг след Малта,
за малко Слънце Царство аз бих дал!
30.09.2013 г. Драгойново
© Христо Славов Все права защищены