21 дек. 2007 г., 12:07

Есенно 

  Поэзия » Пейзажная
811 0 8
 

              ЕСЕННО

 

Притихнал прах, безмълвни улици.

Един умислен тротоарен ден.

Вървят безкрайните безмислици

и споменът се влачи уморен.

 

Ръми дъждът, проблясват писъци.

Самотни къпят се паветата.

Натиска някой там бездимни спусъци.

Мъгла промъква се в града и над полетата.

 

А вятърът листата пак подгони,

и те се скриха в близката река.

Оставиха го само по пагони

да дава чест на нея - Есента.

 

© Мими Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??