Оголи си полето рамената,
а планината сложи бял калпак.
Разстели пъстра черга на земята,
да тича вятъра като хлапак.
Затропаха бурканите със сладко,
на есента - добрия урожай,
че лятото бе знойно, ала кратко,
а още е далече месец Май.
Паважа е със сивите обувки.
Небето забради се със мъгли.
И слънце се показва. Но напук ли,
не ще да топли. Нито грам дори. ...