Настъпва бавно като в тежка ода
на есента снагата пъстроцветна,
обгърнала е цялата природа
със балната си рокля мимолетна.
Раздава щедро, тъй на вересия
последните лъчи на дните топли,
поднесени обилно на тепсия,
в очакване на мрачни зимни вопли.
Ще смъкне бързо цветната премяна,
листата ще опадат чак до сиво,
скрежта ще дойде ледено засмяна,
със своята представа за красивото.
Така ще си отиде и надеждата,
зачената в началото на юли,
оплетена на есента във преждата,
оставена на вятър да я брули ...
© Дончо Антонов Все права защищены