10 окт. 2012 г., 23:48

Есенно 

  Поэзия » Пейзажная
1505 0 36

Свивам в кок разпилени от есенен вятър коси,
а бодливите кестени ползвам за шнола,
изпращам с тъга и последните златни лъчи,

приседнала леко на пейката стара на двора.


Вятърът дърпа на слънчево зайче уши,
а то по листите подскача закачливо.
Настръхнало птиче от клонче събаря игли
и с поглед ги преследва боязливо.


В краката ми шушнат опадали сухи листа-
Време и Есен тъкат си прекрасни килими.
С носталгия махам на нежните птичи ята-
ще ги срещна отново, само здраве да има!

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??