10 окт. 2012 г., 23:48

Есенно 

  Поэзия » Пейзажная
5.0 / 26
1622 0 36
Свивам в кок разпилени от есенен вятър коси,
а бодливите кестени ползвам за шнола,
изпращам с тъга и последните златни лъчи,
приседнала леко на пейката стара на двора.
Вятърът дърпа на слънчево зайче уши,
а то по листите подскача закачливо.
Настръхнало птиче от клонче събаря игли
и с поглед ги преследва боязливо.
В краката ми шушнат опадали сухи листа-
Време и Есен тъкат си прекрасни килими.
С носталгия махам на нежните птичи ята-
ще ги срещна отново, само здраве да има!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Все права защищены

Предложения
  • Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
  • Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...
  • Я "Ла", истребитель. И мотор мой форсированный рычит ревом утробным. Нас здесь много, и жатва будет ...

Ещё произведения »