ЕСЕННО

По

жълти

листове

без цел вървя

с унила крачка

и

следвам

слепешком,

без страст зова

на дърта врачка.

Тя

шепне

купища

мечти без срам,

които ужким

са

мои,

ала аз

отдавна знам,

че те са шушки

без

стойност,

хвърлящи

душата в мрак

с надежда зрънце,

че

утре

може би

над моя праг

ще грейне Слънце…

(Прах,

празни

работи,

звезди безброй

и прави вери…

Все

диря,

но до днес

за мен покой

не се намери!)

А

тази

врачка е

умът ми луд,

с листа затрупан

и

с листи

със слова

на жалък шут,

стулèн в хралупа...

28.10.2021, 23:06, Горно Дряново