Погалва есен слънцето на изток
и то разпуска медените пръсти,
по-ниско, по-обичащо и близко,
с последните лъчи – щастливи, гъсти,
и в пъстрата игра листата падат,
по вятъра се лепят като луди,
умират тихо с тайнствена награда,
че ще възкръснат в пролетното чудо.
.
© Милена Френкева Все права защищены