Есен е.
И какво да е вън, освен красота,
а и малко тъга, че което се случва насън,
го няма, щом се събуди човек сутринта.
А в съня, зад вратата, толкова близо наднича,
онова чувство, което ни прави щастливи.
И тогава човекът любим шепне, че ни обича,
и листата пъстри покриват моментите сиви.
Есен е.
И какво да е вън, освен двама влюбени,
които в прегръдка, сякаш е сън,
а всъщност, наяве в любовта си изгубени, ...